Хипофизната жлеза

Някои родители просто не могат да си избият от главата представата, че все още сте бебе. Понякога е много трудно да им се обясни, че вече не сте с къси панталонки или престилчица, че можете сами да си връзвате обувките и дори от време на време да взе

Някои родители просто не могат да си избият от главата представата, че все още сте бебе. Понякога е много трудно да им се обясни, че вече не сте с къси панталонки или престилчица, че можете сами да си връзвате обувките и дори от време на време да вземате самостоятелно някои решения.

Чудите се как да накарате родителите си да разберат, че вече сте пораснали? Истината е, че първият човек, на който трябва да обясните този факт... сте самите вие. У всeки има една частица, която иска винаги да може да се втурне назад и да се притисне към гърдите на родителите, да се обърне към тях по всякакви въпроси: от шоколадови бисквити и прегръдка до големи суми в брой, когато имаме нужда. Но има и друга част, която очаква винаги да бъде взимана насериозно, да не й се говори отвисоко, и всяка мисъл, родена от нас, да бъде уважавана и одобрявана. Излиза, че хората искат се държат както им е угодно – когато имат проблем са деца, за които някой трябва да се погрижи, а когато всичко е наред, са възрастни, с които всички трябва да се съобразяват.

Трудността идва от там, че родителите изпитват същото. Те искат да могат да ви гушнат и да се грижат за вас известно време. Но също така искат да отстъпят назад и да гледат как растете и успявате, което вие разбира се, сте способни да направите само защото са свършили толкова добра работа с вас.

Има някои родители, които искат да предпазват децата си от всяка неприятност до края на живота им. Това от време на време ги кара да се нахвърлят яростно срещу някои неща, избрани от вас. Ако по тяхно мнение се готвите да направите нещо, което ще ви причини болка, ще направят всичко възможно да ви разубедят. Първо, ще се опитат разумно да ви изтъкнат доводи против, но когато не се получи, могат да паднат до „кога най-сетне ще пораснеш?”

Разбира се, това на няма да ви е приятно. Нямате нужда от него, нито го искате. Ако се чувствате вече голям човек, е важно и те да го разберат. Но как?


- Това трябва да проличи в държанието – в действията и разсъжденията ви. Ако решите просто да ги уведомите как стоят нещата, разхождайки се из къщата с лозунг „Вече съм голям!”, бъдете сигурни, че нищо няма да се получи.

- Ще започнат да го разбират, когато успеете да устоявате на подтика да тичате всеки път при тях да се оплаквате, щом нещо в живота ви се обърка. Ако това е моделът, по който сте действали в миналото, трябва да знаете, че ако искате нещата да се променят, трябва да го разрушите. (Тук не говорим за важни и големи проблеми, които наистина си струва да бъдат обсъдени с други възрастни хора. Става дума за оплаквания от типа „много ми е трудно да си напиша домашното” или „излизам на среща и не знам в коя посока да си среша бретона”). Родителите по своята природа са „оправячи” Искат да оправят всичко, което не върви в живота ви. Ако им кажете, че нещо не е наред, веднага ще се опитат да предложат решение. Ако вие няколко пъти не приемете решенията, които ви предлагат, ще кажат „никога не правиш онова, което ти казвам и затова животът ти е такава бъркотия.”

- Когато трябва да обсъдите важно решение с родителите си, трябва да си изясните дали искате да го представите като въпрос или заявление. Ако им зададете въпрос, бъдете готови да се справите с отговора, който може да не е такъв, какъвто искате. Което от своя страна ще завърши със спор, който не искате да водите. Ако им представите заявление, бъдете готови да го защитавате.

- В повечето случаи родителите взимат присърце вашия интерес. Приемете този факт, но бъдете твърди в избора си: „Зная, че ми мислите доброто, но това съм решил(а) по причини а, б, в... Надявам се, да ме подкрепите, но моля да разберете, че във всички случаи ще го направя.”

Кажете на родителите ви, че са свършили наистина добра работа по отглеждането ви: „Мамо, тате, искам само да ви благодаря за всичко, което сте направили за мен. Когато се огледам виждам много хора, които не са имали такъв късмет с родителите си като мен. Мога да видя разликата от усилията, които сте положили.” Ако е възможно им го кажете без връзка с някакво определено обсъждане. Повярвайте, ще направи силно и много положително впечатление.

(В статията са използвани откъси от книгата „Как да водим трудни разговори по 101 деликатни теми” на ИК „Кръгозор”) Автор: Александър Ненов